Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

я хочу найти информацию о SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

1.Командир: полковник Иван Рогозаров (погиб 9.05.1945, у германо-австрийской границы), бывший министр труда и начальник трудовых войск Болгарии.
2.НШ: штурмбанфюрер СС Пауль Бриллинг (застрелил в лесу близ австро-германской границы 8.05.1945), отец – немец, мать – болгарка. Член NSDAP c 1939 года (лишнее доказательство против тех, кто до сих пор распространяет мифы о якобы антиславянской направленности политики Германских национал-социалистов).
3.Командир 1-го батальона: подполковник Георгий Малков (захвачен в плен красными и расстрелян в Софии 29.09.1945), бывший НШ 2-й пд Болгарской Армии, в 1944 году участвовал в обороне города Велико Тырново от наступающих советских войск (напомним, что советские историки долгое время лгали, утверждая о том, что болгары «без единого выстрелы» встретили на своей земле красные полчища).
4.Командир 1-й роты: ротмистр Стефан Замфиров (разбился при десантировании в Болгарии 01.1947), бывший жандарм, в сентябре 1944 года красные убили его жену. В 1946 году дважды десантировался в Болгарии для выполнения специальных заданий.
5.Командир 2-го батальона: капитан Цветан Богоров, 7 мая 1945 года пропал без вести.
6.Командир роты 2-го батальона: поручик Хаджилалчев, судя по фамилии болгарский турок. 6 мая 1945 года разжалован в рядовые за отказ расстрелять захваченных в плен красных, добровольно вернулся в Болгарии, был приговорен красным судом к двум годам тюремного заключения.
7.Командир противотанкового дивизиона: капитан Лебибов.
8.Начальник медицинской команды: майор доктор Лука Билярский, вернулся в Болгарию, открыл в Пешторе собственный ресторан.

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Българските SS - Българска бронеизтребителна легия

(Българската бригада в състава на SS войските)

Многонационалните войски на Waffen SS са първата международна армия на европейските народи.

Те се състоят от доброволци от различни страни - като албанската Waffen дивизия "Скендербег", френската дивизия "Карл Велики", руснаци от белогвардейската емиграция, силна испанска дивизия изпратена от Франко, унгарци, румънци, италианци и много други доброволци от почти цяла Европа.
Войските на Waffen-SS са били по-боеспособни и с по-висок боен дух от немския вермахт, защото доброволците са били по-мотивирани и всеотдайни от редовно набраните немски войници.
Последната организирана отбрана на Берлин през 1945 г. се е състояла не от германци, а от чуждестранните доброволци - Waffen дивизията "Карл Велики" - френските доброволци са отстояли до смърт каузата си, защитавайки берлинчани до край.

Във войските на Waffen SS се бият и български доброволци. Това е Българската бронеизтребителна легия.
След комунистическият преврат в България през есента на 1944 г., райхсфюрерът Хайнрих Химлер дава ход на набирането на български гренадирски (пехотен) полк, който трябва да послужи за разгръщане на пълнокръвна българска моторизирана пехотна SS дивизия (първа българска гренадирска SS дивизия) (Waffen-Grenadier Division der SS /bulgarische Nr 1/). Уточняват се строги правила за набор. Като доброволци се допускат само тези българи, преимуществено военни, които са успели след деветосоептемврийския преврат да си пробият път през обхванатата от война Югославия или бегълци и дезертьори от българските съединения, биещи се заедно със съветската армия. В редовете на българската част не се допускат бившите войници и офицери от българските експедиционни войски в Македония, които преминават на страната на германците при разоръжаването си през септември 1944 г. Аргументът е, че те са се предали "от страх за живота си" и не са достатъчно надеждни за елитните части SS, в които участват само хора с твърдо идейно убеждение. Затова по правило доброволците от македонския фронт ги разпределят в други германски, унгарски и хърватски части, биещи се на Балканите и в югоизточна Европа.

В началото на 1945 г., в учебния център на SS в австрийското градче Дьолерсхайм се събират 25 офицери, 56 подофицери и около 500 войници от бившата българска армия. Към тях се присъединяват и около 150 български студенти от различни университети на Германия. В това число и 12 девойки, изучаващи медицина във Виена (една от тях впоследствие е тежко ранена, а друга изчезва безследно). Повечето от студентите са членове на националистическата младежка организация "Бранник". Българската легия наброява малко над 700 души.
Райхсфюрерът Химлер издава заповед за създаването на българска противотанкова SS бригада (SS Panzer-Zestцrer Brigade /bulgarische Nr 1/). Българското Waffen SS формирование до края на войната се именува във всички немски бойни разписания като "бригада". Но самите български войници и офицери го кръщават Бронеизтребителна легия - като знак за приемственост с отрядите на българските революционери, организирани зад граница от Георги Раковски в зората на национално-освободителната борба срещу турците от 1861-68 г.
Българските есесовци не изменят на традициите ни и сред всеобщия хаос в самия край на войната бързо преминават към поведение на партизанска чета или доброволческо опълчение.
Организационно българската Waffen SS част се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота.
Командир на полка и по съвместителство на бригадата става полковник Иван Рогозаров, бивш министър на труда и началник на Трудови войски - деветосептемврийския преврат го заварва на официално посещение в Германия. Първи батальон се командва от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на Българската армия). Втори батальон се командва от капитан Цветан Богоров, противотанковият дивизион е под началството на капитан Лебибов, медицинската команда се оглавява от майора от запаса д-р Лука Билярски. За началник на щаба на бригадата е назначен членът на NSDAP от 1939 г. - SS-щурмбанфюрер Паул Брилинг - от български произход по майчина линия. Той е и единственият германски офицер в щата на българската бригада. Възможно е в редиците на легионерите да са се вляли и офицерите и подофицери от SS, които са ги обучавали в лагера в Дьолерсхайм.

В Легията се записва и един от героите от отбраната на София - подпоручика от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи. Райхсмаршалът Херман Гьоринг, който цени високо българските пилоти, снабдява българите с разузнавателен самолет "Щорх".

Българската легия е съставна част от Waffen SS-войските на Третия райх, а на територията на лагера й действа своеобразна смесица от есесовския кодекс на честта и устава на българската царска армия. Вместо есесовски щандарт Българската легия има свое знаме. То е ушито от съпругата на командира на легията Стела Рогозарова и е осветено от православен свещеник в Грац. Легионерите се отнасят към него с традиционното за българите благоговение. То е бяло-зелено-червен трикольор, герб с вшит сребърен лъв и девизът на българските национални революционери: "Свобода или смърт". Знамето се носи пред строя и в присъствието на висши представители на германското началство и не предизвиква възражения от тях. По устав българските легионери трябва да носят общоесесовската униформа с отличителни знаци за националната принадлежност. На дясната петлица вместо традиционната "Зиг руна" е закачен сребърният български лъв, а на левия ръкав се носи щитообразната нашивка с националните цветове. Освен това много войници и офицери, запазили своите български знакови отличия, сами заменят есесовските пагони със собствените си, а кокардата "мъртвешка глава" - с българския лъв или розетка. Много от бойците носят българските си пилотки и фуражки и български катарами с лъв. Един представител на бригадата е с пълна българска униформа - знаменосеца подофицер Радойнов.
Същото e и с военните звания: във всички "външни" документи военнослужещите от бригадата фигурират под есесовските си звания, но "вътре" в своята част те продължават да носят българските си чинове. В българската бригада SS има следното съотношение на званията:
редник - шутцер
ефрейтор - ротенфюрер
младши подофицер - унтершарфюрер
подофицер - шарфюрер
фелдфебел - хауптшарфюрер
офицерски кандидат - штандартюнкер
подпоручик - унтерштурмфюрер
поручик - оберщурмфюрер
капитан (ротмистър) - хауптщурмфюрер
майор - щурмбанфюрер
подполковник - оберщурмбанфюрер
полковник - щандартенфюрер

Българската бригада от SS получава усъвършенствани противотанкови средства, влизащи на въоръжение и във всички подразделения на войските на SS: панцерфауст, противотанкови пушки и реактивни противотанкови гранатомети. Артилерийският дивизион е с противотанкови оръдия с повишена бронепробиваемост, но броят им е едва 16, вместо полагащите се по щат 24. Противовъздушната отбрана на бригадата е от две 8,8 см зенитни оръдия, които обаче българите по-често използват като противотанкови. Пехотното въоръжение на легионерите е от стандартните за немската армия 50-мм ротни миномети, отдельонни и взводни картечници, карабини "Маузер", картечни пистолети MP-40 и пистолети "Парабеллум", "Валтер" и "удължен Браунинг". Покрай щатното въоръжение, почти всички войници и офицери по балкански маниер си набавят лични пистолети от най-различни модели. Членовете на младежката организация "Бранник" освен щатните си щикове носят и униформените си ножове, а някои от офицерите носят и саби. Транспортни средства са им камиони "Опел-Блиц" и "Фиат" (последните като артилерийски влекачи), за свръзка имат няколко бързоходни автомобила "Опел-Капитан" и мотоциклети.

Германските инструктори в Дьолерсхайм почти не срещат трудности в бойната подготовка на личния състав на българската легия. Мнозинството от бившите войници и офицери от Българската армия, са успели да получат бойно кръщене в боевете с югославяните и собствените партизани-комунисти, а много от бранниците са преминали през някаква военна подготовка. Българите лесно овладяват непознатите им оръжия и показват респектиращи резултати.

В началото на април формирането на Българската бронеизтребителна легия SS е прекъснато: войските на Червената армия развиват в Източна Европа мощно настъпление, и вермахтът спешно се нуждае от подкрепления. На 4 април, в навечерието на щурма на Червената армия на столицата на Австрия, българската бригада получава заповед да се подготви за заминаване на фронта. Легионерите посрещат това известие с въодушевление, още повече че техен противник ще станат войските на 46-а армия от 3-ти Украински фронт, преди това преминали през територията на България. На българска бригада SS е съдено да получи бойно кръщене в самия край на войната.

На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS дава заповед Българските SS да заемат защитна позиция на отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната.
Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още неуспелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града. За осигуряване на безпроблемната евакуацията на хората на безопасно място им е предоставен автотранспорта на бригадата, една рота от 2-ри батальон и медицинската рота.
Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник - но битката очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!"
"Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.
Пилотът Петър Бочев излита на разсъмване на 6 май на разузнаване със своя "Щорх" и докладва, че на подстъпите към градчето се струпват съветски войски - танкове, пехота и гаубична артилерия. Зарежда самолета и излита отново за по-детайлно разузнаване и повече не се връща, а по-нататъшната му съдба е неизвестна.
Най-вероятно смелият пилот е бил свален и е загинал...

Боят започва към девет часа сутринта.
Противник на българите се оказват части от същата тази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските войни мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци. Към 18:00 часа атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко сто пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" невнимателно снижил се при щурмуването Ил-2.
Този случай няма аналог в историята на Втората световна война. Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали.
Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските комунисти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945 г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау.
През нощта от командването на корпуса се получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града, осветен от пожарищата. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота.
Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което и успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса.
Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя. Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбрадировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена. Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно.
Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения.
Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална.
Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединявайки към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпват с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият, с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по-голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия.
Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но бригадата все още съхранява боеспособността си и е способна да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубежа поемат сборни подразделения на вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полковник Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му.
На българската легия е възложена задачата да заемат позиции около замъка Вайсгартен - замъкът на князете Батенберг, от чието семейство произхожда първият княз на България Александър I. Това повдига бойния дух на българските есесовци. Те са строени в двора на замъка при развято бойно знаме и полковник Рогозаров се обръща към тях с патетична реч, призовавайки ги, пред лицето на националния герой на България Александър Батенберг, самоотвержено да изпълнят дълга си и да се сражават на тези позиции докрай, рамо до рамо с немските си съюзници. За завършек на церемонията бойците в хор изпълняват любимата си песен "Откол се е зора зазорила...", а девойките-легионерки полагат на стъпалата на замъка букети цветя. "Ако битката за замъка бе започнала веднага след това, - спомня си Стоян Попянков, - без съмнение всички щяхме да измрем до един, покривайки се с вечна слава."
Обаче на Българската бригада SS не било съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май тайно влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно съглашение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурма задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града). На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие да бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полковник Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточена битка, продължила до три часа в утрото на 8 май.
Българите отстъпват по численост на подразделенията на вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция.
Хората са напълно изтощени физически и морално и на полковник Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа. Безизходността овладява войниците и офицерите.
Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива.
Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой. Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Но опасявайки се от това, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери се взима решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия.
В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командира на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът принудително каца на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски.
В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на вермахта.
На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника на два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън. За изясняване на обстановката полковник Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с ационалните формирования на SS е кратък...
И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полковник Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните автомати пленени от руснаците. Останалите скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозрява у автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове", преоблечения неприятел.
Вечерта на няколко километра от Чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а комадващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът грабва пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завъзва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет българите залавят в плен. От българска страна в схватката е убит един човек - комадирът на Българската противотанкова бригада SS - полковник Иван Рогозаров...
След това нуждата от маскарад отпада от самосебе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице. На разсъмване аванградният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижващ се на трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия. Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията.
250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколо часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия.
Така завършва краткият, но тежък боен път на Българската противотанкова бригада SS.
Въведена в бой в самия край на войната, когато отбраната на германските войски вече се е разпаднала на отделни затихващи огнища на съпротива, бригадата несъмнено не успява да разкрие напълно целия си боен потенциал. Обаче войнците и офицерите й честно изпълняват дълга си пред България и съюзна Германия, дала им оръжие. Не е тяхна вината, че им се пада да преживеят агонията на Третия райх с всичките произтичащи от това печални последствия но пък и те не са очаквали друго.
По-нататътшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където им предстои да дочакат освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Офицерите и войниците са строго разделени, за общуване помежду им се налага строго наказание, но командирите съумяват да поддържат контакт с подчинените си.
Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година.
В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут...
Много от легионерите, които не са пленени след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските антикомунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Много от тях са арестувани от българските органи за безопасност и осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен. Някои от осъдените отбиват присъдите си в съветски лагери. Седмина са разстреляни след споменатия вече "легионерски процес".
Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници.
Тогава са освободени и легионерите с по-дълги срокове в затворите. (Сега пак разправяйте за безмилостната комунистическа диктатура). В годините на "демокрация" български националисти са преследвани от полицията, осъждани и затваряни - например Антон Рачев и др.)

По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" се организира през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той влиза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции. Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Лука Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. в съюза се наброяват 42 ветерани от Българската бригада SS, 5 от които живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 - в Германия, а всички останали - в България.
Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Дори знаменитият английски историк на чуждестранните формирования на Третия райх Дж. Литлджон признава, че документални сведения за бойните й действия отсъстват.
Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради клеветническия характер на съда и откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". Единствен източник на сведения по дадения въпрос за момента са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков - учил се през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противотанковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995). В общи линии, на основата на мемоарите стъпва и главата за легионерите, в първото фундаментално издание в България за антисъветската съпротива ("От антисъветската съпротива към дисидентското движение (1944 -1990)". София, 1996). Оттам идва и съвпадението на всички подробности в двата труда.

По статията на Михаил Кожемякин "Българската противотанкова бригада в състава на SS войските"
Превод от руски: Gollum и Eisenherz

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

НЕИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГРЕНАДИРСКИ ПОЛК
Архивите разкриват съдбите на доброволците
в батальона край Дьолерсхайм

Малцина знаят истината за тези събития. И сега архивите бавно се отварят за историята от септември 1944 г. до май 1945 г.
На 8 септември 1944 г. окупираната от Червената армия България обявява война на Райха. Един ден след това, във виенския хотел „Империал”, се формира емигрантско българско правителство, ръководено от Александър Цанков с бивши либерали, военни и цанковисти. Тук е и бившият почетен водач на Легионерското движение и генералисимус от Първата световна война Никола Жеков. Малко по-късно се присъединява и тогавашният водач на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов.
Българското правителство в изгнание залага на пропагандата. В средата на септември 1944 г. Александър Цанков прави свое радиообръщение, в което между другото заявява: „Борбата за освобождението на България от еврейско-болшевишкия ярем се намира в сигурни ръце. Българското национално правителство ви призовава на борба срещу подтисниците на нашето отечество.”
ВАЖНА РОЛЯ В ТАЗИ БОРБА
ще изиграе Стефан Маринов, който още през лятото на 1944 г. работи за антикомунистически преврат в София и масова мобилизация за участие във войната на страната на Германия. Кой е Маринов? Тогава е на 36 години, преди войната е бил журналист в София и личен приятел на проф.Цанков. Като офицер служи в щаба на 5-а армия в Скопие. През 1944 г. заедно с водача на „Ратник” проф.Асен Кантарджиев се опитва да убеди командващия стационираната в Македония 5-а армия ген. Кочо Стоянов да предприеме марш към София и установи военно управление в страната. Това трябвало да бъде отговорът на армията срещу тогавашните опити да се скъсат връзките с оста Рим-Берлин-Токио.
Ген.Стоянов обаче се колебае и на 6 септември България официално скъсва отношенията си с Райха. Ден преди това Стефан Маринов дезертира от армията и се присъединява към немска част, движеща се на север. Междувременно водачът на „Ратник” Кантарджиев и проф.Александър Цанков вече са във Виена.
През декември 1944 г. Стефан Маринов, вече държавен секретар при вътрешния министър на Българското национално правителство в изгнание, пристъпва и към конкретни действия. Той е
НАЗНАЧЕН КАТО ЗОНДЕРФЮРЕР В УНГАРИЯ
и фактически се изправя срещу части на българската отечественофронтовска армия, разположена между Драва и езерото Балатон. С агитационна кола, оборудвана с високоговорители, той разпръсква пропагандни материали сред българските части. Основен призив в листовките е преминаването на страната на германците.
Колкото и странно да изглежда, действията на Маринов имат известен ефект – в този участък на фронта на страната на Вермахта преминават 40-50 български войници. Разбира се, за решението на военнослужещите има и други причини – в България бързо текат процесите на т.нар. народен съд. Започват сериозни чистки в армията. По това време в българските емигрантски кръгове се говори за 50 до 100 хиляди жертви на комунизма. Емигрантското радио продължава да апелира за действия срещу терора в София, Пловдив, Варна и Бургас. Кръгът около Александър Цанков все още разчита, че може да бъдат организирани национално-български въоръжени части на страната на Германия. Хитлер, скоро след изпадането на България от Тройната ос, издава заповед, според която при пръв удобен случай трябва
ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА БЪЛГАРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ
Виенското правителство на Цанков започва да търси доброволци сред намиращите се в Германия български студенти, работници и войници.
На 13 ноември 1944 г. Главната ръководна служба на SS нарежда да се мобилизират вербуваните дотогава българи. На учебния полигон в Дьолерсхайм е трябвало да се формира български Гренадирски полк, който да послужи за основа на една българска Вафен-СС-дивизия.
През втората половина на ноември частта разполага с около 500 войници, 56 подофицери и 25 офицери – численост, която отговаряла само на батальон.
Моралът на новото подразделение не бил особено висок. Полагащите се дажби се оказали мизерни, а доброволците били принудени да садят в съседното поле картофи, за да си добавят към храната.
През пролетта на 1945 г. бил фактически под командването на полк. Иван Рогозаров – министър на труда в емигрантското правителство. Рогозаров обаче никога не е бил действащ военен. Малко преди края на войната българските доброволци от Вафен-СС
СТАВАТ СВИДЕТЕЛИ И НА ЕДНА ТРАГЕДИЯ
През април 1945 г. група от двадесетина души около майор Коста Каранечев решава да избяга от Дьолерсхайм. Тяхното бягство е забелязано и започва преследване от смесена българо-немска част под командването на българския капитан от СС Иванов. Бегълците са настигнати, стига се до престрелка и трима са убити. Останалите, след като се предават, са разстреляни на място.
Интересното е, че между преследвачите и заловените започва оживен спор – за мотивите на бягството. Особено озлобен е един от офицерите в преследващата група, лейтенант Кръстан М., който навремето влязъл след дълги размишления във Вафен-СС, тъй като считал тази крачка за несъвместима с християнските му разбирания. М. открива сред дезертьорите своя най-добър приятел, също като него лейтенант от царската армия. Изпуска си нервите и разстрелва своите другари.
Така завършва кратката история на българското Вафен-СС подразделение. Малко по-късно спира да функционира и Българското национално правителство, което междувременно се е изтеглило през февруари 1945 г. от Виена в Алтаусзее.
Доброволците, както и министрите, имат обаче щастие в нещастието: Никой от тях не е върнат от американците в България против своята воля.
Със сигурност някъде има още живи българи – участници в това наше единствено СС-поделение, които могат да добавят нови страници в неговата история.
ДИМИТЪР МИТЕВ
В.”168 ЧАСА”, 28 април – 4 май 2000 г., стр.21

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

http://www.axishistory.com/index.php?id=1713


Waffen-Grenadier Regiment der SS (bulgarisches Nr 1) was formed when Bulgaria joined the allies in Sep 1944. It was made up of 500 - 600 Bulgarian workers and soldiers who were in Germany at the time and was willing to keep fighting with Germany. This unit was reformed as the SS Panzer-Zerstörer-Regiment (bulgarisches) Apr 1945.

The Germans hoped this unit would form the basis of a Waffen-Grenadier Division der SS (bulgarische Nr 1) but that never happend.


Commanders
SS-Standartenführer Günter Alhalt (13 Nov 1944 - ? 1944)
SS-Oberführer Heinz Bertling (? 1945 - ? 1945)
SS-Oberführer Bogosanow (? 1945 - ? 1945)
SS-Oberführer Rogosaroff (? 1945 - ? 1945)

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Foto's van Kolonel Ivan Rogosarov, Bulgaarse Arbeidsdienst : 1942. - 1 foto - Beeld nr. 60318

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

На русском языке была неплохая статья М. Кожемякина в журнале "Доброволецъ" № 1(3) -2004 г. С.31-36

 

Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Я прочитал статья М. Кожемякина в журнале "Доброволецъ".
Хочу найти и другая информация.

 

По этой части, также как и по румынам очень мало информации, слишком поздно их создали. Если живете в Болгарии, то можете достать болгарские книги на которые ссылался Кожемякин

http://reibert.info/forum/showthread.php?p=352741#post352741

 

Болгарские части СС

Вопрос о формировании болгарского добровольческого легиона в составе войск СС был поднят Гиммлером еще в декабре 1942 г. Однако болгарское правительство и лично царь Борис III, не спешившие расплачиваться жизнями своих солдат за участие в гитлеровском "крестовом походе против большевизма", вежливо, но безапелляционно отклонили предложение рейхсфюрера.
Коммунистический переворот в Болгарии резко изменил положение вещей. Инициатива теперь полностью перешла в руки Гиммлера, и осенью 1944 г. он отдал приказ о начале формирования болгарского гренадерского (пехотного) полка, который в перспективе должен был послужить основой для планируемой болгарской дивизии СС (Waffen-Grenadier Division der SS /bulgarische Nr 1/).http://www.dobr20.ru/nomer/4/51.htm

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Данные фото любезно предоставлены проф. Иваном Марчевским (Болгария). Не совсем по теме, но... горячо!

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Вопрос такой у меня....

как я могу Связатся с Господином Кожемякиным?

Спасибо всем

 

Ответ: Re: SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Ха, не всё так просто! Его звали Костадин (по-нашему Константин), он стопроцентный болгарин. В тексте так и написано: "Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон". Видимо вас это "хаджи" ввело в заблуждение. Так знайте, что болгары своих соотечественников, совершивших паломничество (не в Мекку, конечно, а в Иерусалим, на Святую землю), называли на мусульманский манер "хаджи". Отсюда и такие странно звучащие для русского уха фамилии, такие как Хаджи-Попов. А у болгарских турок, а также у помаков (болгар, обращенных в ислам), имена были мусульманские.

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Ребяяятттааааа ...такое формирование не существует)

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Камрады...я Вас Заверяю --такое формирование не существовало---никогда....

сколько бы и мне хотелось ....но оказывается--нет.....все проверено...

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

По чему проверено? Я верю бумаге, а не словам.

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Вы не правыПо моему Камерад----где же бумаги автора?где его доказательства---я спросил---Пожалста дайте фотографии этих двух книжек"--ссылки на которыХ он уповается.....

не найдете скооооооолько бы и усилия если положите......

не верите --пожалста это Ваше ИСКОННОЕ ПРАВО...

дам мобильник на личку если хотите звоните и спрашивайте....

целей я никаких не преследую--просто говорю---Мне бы тоже хотелось если бы существовало такое подразделение но ----Ня-а!


и как вам сказал в личке------Завтра придет сдесь какой то наш censored и скажет ---Продам кепку болгарски СС за 500 или скажем 1000 евро..Кто то купит...потом если окажется что это фуфло--кто Кожемякин вернет денег Коллекционеру....Кто????



(уточнение--нету практики у меня так что если звучат мои посты неприятельски ---то Извиняюсь)

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

это подразделение существовало, чему есть подтверждение в целом ряде книг. Не надо выдавать ваше ИМХО за истину. Рекомендую домыслы оставить при себе.

 

Ответ: Болгарские СС. SS Panzer-Zestörer Brigade /bulgarische Nr 1/

Будьте так Добры ---дайте Книжки почитать.....Пожалуйста

 

Re: Выношу на суд форумчан. Фелдфебелъ vs axis88.

Нет Проблем ....С Удовольствием....

Только что я выграю...и Что Вы???

Вы конечно без всякого Усилия Добьетесь оригинальных документов и самой истины о "Корпусе Цанкова"...и продолжите тираж---не коригировав свое поведение....только измените баланс счета своего...


а я что...Признание что потерял сумму Денег...Сумму Времени ...И??

не буду циничным...но получу Огурца один вид....


Потом вообще , читаете Мои Посты...или не читаете???

http://reibert.info/forum/showthread.php?t=1237

и конкретно то!

Так--Что написано сдесь???

Кто нибудь Рылся из Уважаемых Форумчан По Архивам:

1-МВД РФ???????
2-МВД Уа???????
3-МВД--какого нибудь Другого Государства ....???

и Конкретно Архив ГОЗ.БЕСОПАСТНОСТИ???


если да??--в чем сомневаюсь...(исключив людей конкретно по работе которые это делали)Что кто нибудь из Форумчан делал этого....то полагаю что согласитесь что работа Кропотливая и отнимет не день...неделью ...или Месяца.....(Я лично надеюсь что успею за Месяц..максимум 2--найти всех цитированных страничек из судебных Преследовании т. наз. "Легионеров"(Не путать с иностранным Вымышленным легионом---Легионеры--Это Люди которые участвовали в Организацию--"Болгарские Нац. Легионы" Ивана Дочева...30-ые и 1 половина 40-ых)..значит найти ...взять разрешение ...отсканировать...--но думаю если начал--Доведу до конца!!!)

Дело что я сделал до этого момента --Сегодняшний День скажем---Уже огромное--Нашел вообще Двух одинственных Историчесских Разработок --Вышедших за 65 лет....автор которых является одним из Самых уважаемых изследователей 40-ых годов.....но как вы сказали ---Никто не будет верить Коммунистичесским Писаниям --будь те и Сухая Фактология....


Вариант 2---

Где находится Архив Группой Армии Юг...и конкретно Групой Армии "Е" и Группой Армии "F"...????

Найдите этого архива--и будем опять говорить...

Я уже нашел и вчера сделал так сказать --первые поступления....



это все на сей момент ...сейчас надо ложится потому что завтра будильник будет звенеть в 4.30...

 

Re: Выношу на суд форумчан. Фелдфебелъ vs axis88.

Где то написал что не согласен???


или продолжаете притвориватся непонявшим....

сейчас попробую сказать кратко и ясно...

Архив МВД не детский Сад , Уважаемы....Работа отнимет как минимум Месяц.....

а там находится Первоисточник всей этой историей..никакие Нойлены и Литлджоны....

Первоисточник!!!

Другой Вариант --я Вам Предложил---Пойти в Архив Групой Армии Юг...в чем искренно сомневаюсь что сделаете...(от невозможности..не от другого)

Так что теперь еще Конкретнее:!!!

Принимаю ..но доуточним условия...

 

Re: Выношу на суд форумчан. Фелдфебелъ vs axis88.

Никогда не занимался вопросами Добровольческих формирований серьёзно.

Но если придется-что ж ,с методологией работы с документальной базой трошки знаком.
Придется посидеть -вдумчиво...с Сергеем Павловичем.

Вот уже придется и новую литературу изучить-Серг, не бойтесь
анго-немецкая книга свежая "Добровольческие формирования в Европе."
авторы-Хайнц Эртель и Рихард Шульце-Коссенс.

Но очень бы просил уважаемых диспутантов, и Мэто, и Константина-
оставить в споре переходы на личности и сконцентировать внимание-поелику это возможно, на собственно предмете спора....
Иначе эти выпады- "о жажде наживы" и "вы, сударь-лжец" уводят от сути и переводят интересную тему в разряд коммунальной кухни Вороньей Слободки....

с уважением , Дан

 

Re: Выношу на суд форумчан. Фелдфебелъ vs axis88.

Дамы и господа форумчане!
Заренее предупреждаю - буду удален как клон не позднее полудня сего дня, т.к. с моего компа раньше регистрировался мой приятель GnStb, неутомимый борец с антисемитизмом и отрицанием Холокоста
В данной теме не имею права смолчать, т.к. был первопричиной.
Позвольте представиться, М.Кожемякин, Esc.
Для Ахis88 - Уважаемый К.С., благодарю, но назвать меня историком Ты явно погоричился, да и не журналист я больше. В данный момент вижу не объективное выяснение исторической истины, а просто - приношу извинения - собаченье по поводу того, чтобы сказать в споре последнее слово. Не считаю, что форум нужно засорять такими вещами. И никакая комиссия здесь не поможет. Д.Ж. знает нас обоих, И.К. тоже (Ты понял о ком я) - через них можешь выйти на меня, подтвержу, что я есть я, и на все вопросы отвечу.
Для Фелдфебелъ - Мэто, много Ти моля, нямай да се позволяваш да Ти вкарат във този безсмислен щиков бой за амбициите. Ты сега правиш изледованието по проблемата - спокойно продължавай да работиш, когато ще имаш конкретните резултати - ще их представиш тук. И аз от своята страна ще проучвам темата по-сериозно, макар и забравих като се прави историческо изследование
Подчеркиваю для гг. форумчан: Уважаемому Фелдфебелю НИКАКИХ ЛИЧНЫХ ПРЕТЕНЗИЙ не имею. Как произошло примирение - наше дело.
Итак, очень прошу всех участников - прекратите по-детски собачиться и давайте рассмотрим проблему с фактической стороны.

 

Re: Выношу на суд форумчан. Фелдфебелъ vs axis88.

Дамы и господа! Теперь по поводу самой статьи.
Во-первых, подтверждаю: писалась в 1996 г. на догадках и недостоверных мат-лах для узкого круга приятелей, интересовавшихся военной историей. На "Генштабе.ру" ее выложили явно с пьяных глаз и без согласования. Кстати, я разобрался с ними, и ее убрали с соответствующим объяснением. Жалко - поздно.
По поводу темы о болгарском формировании в составе войск СС.
Ясно, что эту несчастную статью рассматривать как историческое исследование нельзя. С течением времени я многое проверил и узнал. Так что оказалось, что в статье косяк на косяке.
Об этом соединении конспективно упоминают след. западные авторы: David Littlejohn - Foreign Legions of the Third Reich, vol 4, K-G Klietmann - Die Waffen-SS: eine Dokumentation, N. Thomas, K. Mikulan - Axis Forces in Yugoslavia 1941-1945. Man-at-Arms, 282 . И то у них говорится о полке SS Panzer-Zestrorer Regiment /bulgarisches/, сформированном к апрелю 1945 г. Приводятся (axishistory.net) имена командиров: SS-Standartenführer Günter Alhalt (13 Nov 1944 - ? 1944); SS-Oberführer Heinz Bertling (? 1945 - ? 1945); SS-Oberführer Богосанов (? 1945 - ? 1945); SS-Oberführer Рогозаров (? 1945 - ? May 1945) Это все. Очень вероятно, что формирование подразделений части вообще осталось на зачаточном уровне, если сама часть не осталась на уровне проекта на бумаге и назначения командиров. Во всяком случае, только Литтлджон приводит кое-какие статистические данные - 500 нижних чинов, 56 унтер-офицеров, 25 офицеров и "some... students" ("некоторое число студентов"). И только у него есть фраза, что часть "may possibly have seen some minor action before the war was ended" (может быть немного поучаствовала в боевых действиях прежде чем война кончилась). Само по себе это тоже требует документального подтверждения. А его у меня нет.
Впрочем, остается проверить тему о так называемом «Цанковском корпусе» (Цанковият корпус), о котором сообщают болгарские исторические работы (М.Исусов. Цанковият корпус; История на Отечественната война, Т.3) Это формирование по численности примерно совпадает с данными Д. Литтлджона о Panzer-Zestrorer Regiment /bulgarisches/ - до 500-600 чел. Такое соединение действительно было создано прогитлеровским эмигрантским правительством Болгарии проф. А. Цанкова и в самом конце войны брошено на фронт в Австрии. Однако, опять же по болгарским данным, «распалось прежде, чем принять участие в боевых действиях». Личный состав частично оказался в советском плену и был выдан болгарскому правительству Отечественного фронта - так что работа в архивах судебного ведомства Болгарии, надеюсь, должна дать результаты. Однако опять же, не прочитав работы М.Исусова и не поработав с архивами судебных процессов, нельзя делать выводов. В данный момент форумчанин Фелдфебелъ работу М.Исусова как раз изучает. В наших краях она не доступна - подождем его выводов.
Сожалею, но мне придется признать, что существование болгарских книжек, на которые я ссылался и откуда взял большинство подробностей, мягко говоря, находится под большим вопросом. В 1996 я пользовался предоставленным мне рукописным конспектом, о происхождении которого умолчу. С тех пор ни мне, ни кому другому, этих книжек найти не удалось. Время тогда было такое - был в ходу любой товар. Сейчас, узнав от болгарских друзей о том, что у них на Родине перевод моей статьи "вольными охотниками инета" стал причиной разного рода скандальных идеологических махинаций, я считаю своим долгом дать это опровержение.
Вывод: приведенные в этой статье данные по большей части не соответствуют действительности. Во всяком случае, пока все это не будет документально и независимо подтверждено, или, наоборот, опровергнуто.
С уважением,
М. Кожемякин.

ЗЫ: отдаю себе отчет, что из нашей "военно-исторической тусовки" меня после этого проводят "без почестей". Но, дамы и господа, плакать не стану. Во многом виноват сам, в остальном - добрые люди

 

Re: Выношу на суд форумчан. Фелдфебелъ vs axis88.

Очень прошу кого-нибудь из уважаемых форумчан пекопировать оба этих поста, и перепостить их, если потом уважаемые гг.Модераторы их потрут.
Тот, кто сделает так, окажет мне личную услугу, и пиво с меня.

Пока жив, отвечать на "резкую критику товарищей" не буду